Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

 32                          23.04.2013 година           гр.Търговище                                       

 

 

                     

                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                             гражданска колегия

На петнадесети април                                                     2013 година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИАНА ИВАНОВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:   БИСЕРА МАКСИМОВА        

                                                                                           АНГЕЛИНКА НИКОЛОВА

 

Секретар Р.Б.

  като разгледа докладваното от Б.Максимова

в.гр.дело № 54  по описа за 2013 година

и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

         Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

         С Решение № 57 от 08.02.2013 г., постановено по гр.дело № 1473 по описа за 2012 година на ТРС, съдът е признал за установено по отношение на Ф.Е.М. и В.И.М., двамата с постоянен адрес ***, че И.Ш.И. и Н.Х.И.,***, са собственици на недвижим имот, представляващ  част с площ от около 20 кв.м.  от поземлен имот с планоснимачен номер № 399, целият с площ от 1350 кв.м., за който е отреден УПИ VІІ-399 с площ от 1300 кв.м., кв.56 по плана на с. Лиляк, община Търговище, при граници и съседи за УПИ: улица, УПИ VІІІ-400, УПИ ХІ-393; УПИ ІІІ-359; УПИ V-397; УПИ VІ-398, която част с площ от около 20 кв.м. се намира от източната страна на имот с пл.сн.№ 399  до регулационната граница с имот с пл.сн.№ 397, за който е отреден УПИ V-397 в кв.56 по плана на с. Лиляк, като е осъдил Ф.Е.М. и В.И.М. да предадат собствеността и владението на  И.Ш.И. и Н.Х.И. върху описания по-горе имот, визиран  като защрихована част на скица № 2 от писменото заключение на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, приложена на лист 48 по делото, неразделна част от решението. Присъдени са разноски в производството.

            Постъпила е въззивна жалба от адвокат К. като пълномощник на Ф.Е.М. и В.И.М., двамата с постоянен адрес *** с искане за отмяна на решението като незаконосъобразно. Излагат се съображения, че твърденията на ищците не са били доказани. Същите са закупили притежавания от тях имот на 01.02.2011 година като урегулиран поземлен имот. Излагат се съображения, касаещи приложението на разпоредби от ЗТСУ и ЗУТ. Акцентира се, че ТРС не е обсъдил довода за изтекла в полза на ответниците придобивна давност върху спорното място. Предвид тези основни съображения въззивниците молят съда да отмени атакуваното съдебно решение и да отхвърли исковата претенция със законните от това последици.   

           Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответната страна чрез адвокат Д.К., в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба с искане за потвърждаване на решението на ТРС.

           Страните нямат искания за събиране на нови доказателства.

           В съдебно заседание адвокат К. поддържа въззивната жалба и моли съда да отмени атакуваното решение и да отхвърли исковата претенция.

           В съдебно заседание ответната страна чрез адвокат Д.К. оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение на ТРС.

           Съдът, след като извърши проверка съгласно изискванията на чл.262 от ГПК, констатира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество приема същата за неоснователна.

           Пред ТРС е предявен иск с правно основание в разпоредбата на чл.108 от ЗС относно спорно място с площ от 20 кв.м., което по силата на одобрен регулационен план от 1981 година на с.Лиляк, община Търговище се придава от имота на ищците към имота на ответниците.

           По фактите съдът съобрази следното:

           Видно от приложената по делото скица, както и от заключението на назначеното от съда вещо лице-строителен инженер, спорното място е с площ от 20 кв.м., което въз основана одобрен регулационен план на с.Лиляк, община Търговище се придава от имот с пл.№ 399, за който е отреден УПИ VII-399 – собственост на ищците към имот с пл.№397, за който е отреден УПИ V-397 – собственост на ответниците. Към настоящия момент спорното място се ползва от ответниците.

           Спорът в настоящият  случай касае основно въпроса дали е приложена  регулацията за процесното придаваемо място. В тази връзка съдът приема следното:

           След сравнителен анализ на събраните по делото доказателства и при спазване на законовите изисквания на ЗТСУ /отм./, който закон е приложим в настоящия случай, с оглед на това, че се касае за регулационен план, одобрен и действащ от 1981 г., настоящият въззивен състав приема, че дворищната регулация в конкретния случай не е приложена. В действителност влезлият в сила дворищно регулационен план при действието на ЗТСУ /отм./ има пряко вещноправно действие /чл.110 от закона/,  т.е. правото на собственост върху придадените по регулация части  от един имот към друг се придобиват по силата на самата регулация от момента на влизане в сила на  плана. Но това е така само  ако регулационният план  е приложен. Разяснения на въпроса кога един дворищнорегулационен план е приложен са дадени в ТР № 3/15.07.1993 по гр.д. №2/93г., ОСГК, което тълкувателно решение не е изгубило сила и е задължително за съда. За да се приеме, че един план е приложен, следва да са налице хипотезите на  чл.33 от ЗТСУ /отм./. Съгласно чл. 33. от ЗТСУ /отм./ - „(1) При изменение на дворищнорегулационен план на основанията, посочени в т. 2, 4 или 5 на предходния член, новият план се създава въз основа на първоначалното (преди регулацията) положение на недвижимите имоти. Ако от деня на заемане на придадените имоти по законния ред е изтекъл 10-годишен срок, парцелните граници се приемат за имотни граници. (2) При изменение на дворищнорегулационен план на основанията, посочени в т. 1 или 3 на предходния член, парцелните граници се приемат за имотни граници, ако до деня на откриване на производството за изменението придадените имоти са били заети по законния ред или дължимото за тях обезщетение е било изплатено при условията, посочени в правилника за приложение на този закон.”

          В конкретният казус приложение следва да намери  хипотезата, уредена в чл.33, ал.2 от ЗТСУ /отм./ Тя предполага  алтернативно предвидени изисквания, за да се приеме, че планът е приложен - имотите да са били заети по законоустановения ред; въвод във владение след  снабдяване с титул за изпълнение – нотариален акт за собственост по регулация, или заплащане на парично обезщетение за придаваемите се части. В настоящия казус предвидените изисквания на  тази разпоредба не са налице.  Процесното придаваемо място нито е заето по законоустановения ред, нито  пък собствениците са въведени във владение и имат нотариален акт за собственост върху това място. Видно от приложеното по делото удостоверение от Община Търговище, няма данни отношенията по регулацията за въпросното място да са били уредени по съответния ред. Липсват твърдения и данни, че праводателите на страните, или самите те да са  заплащали, респ. получавали суми за това придаваемо място.

           Във връзка с изложеното дотук, съдът прави извод, че в конкретния случай не може да става въпрос за приложена регулация за процесното придаваемо място. След като не е приложена регулацията за него, то по силата на §6, ал.2 и ал.4 от ЗУТ, след изтичане на предвидените срокове, отчуждителното действие отпада автоматично, по силата на закона. В този см. и ТР №3/28.03.2011г. на ВКС по тълк.д.№3/2010г., ОСГК, съгласно което  с изтичане на сроковете на §6, ал.2 и ал.4 от ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищно-регулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени.

          За да докаже, че нейните доверители владеят процесните 20 кв.м. на правно основание, процесуалният представител на ответниците - адв. К. се позовава на придобивна давност, изтекла в периода от 01.10.2001 година до 01.10.2011 година. Този довод на ответниците не е бил направен в срока за отговор и възможността за позоваване на изтекла в полза на ответниците придобивна давност се явява преклудирана и не би следвало да се разглежда по същество. Въпреки това съдът държи да отбележи следното: Предмет на спора е реална част от урегулиран поземлен имот. Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗТСУ /отм./ реално определени части от дворищно-регулационни парцели не могат да се  придобиват чрез правни сделки или по давност. След като имотът е попадал в обхвата на регулационния план на населеното място, обстоятелство, по което по делото няма спор, предвид на изричната законова забрана, процесната  реална част от урегулирания поземлен имот не е могла да бъде придобита  по давност.  С измененията на текста на цитираната норма  чл. 59, ал.1 (ДВ, бр. 34/2000г.) законодателят създаде възможност да се преодолее посочената забрана, при условие, че  реално определените части от поземлени имоти в границите на населените места отговарят на изискванията за минимални  размери за площ и лице, определени с правилника за прилагане на закона /ППЗТСУ – отм./. Това нормативно решение се възприе и в действащия ЗУТ (в сила от 31.03.2001г.), където в чл. 200, ал.1 се предвиди, че реално определени части  от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки  или по давност, само ако са спазени изискванията за минимални размери по чл. 19, т.е. за лице и повърхност. В случая е очебийно, че процесното място, което е с площ от 20 кв.м., не отговаря на изискванията на чл.19 от ЗУТ. Не е приложима и разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от ЗУТ (в същия смисъл е и разпоредбата на чл. 59, ал.2 от отменения ЗТСУ), според която няма забрана за придобиване на реална част от УПИ, ако частта се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява  към съседен имот. Чл.200, ал.2 от ЗУТ е приложим само тогава, когато става въпрос за образуване на повече на брой самостоятелни  урегулирани  поземлени имоти; за упълномеряването им с части от съседни имоти; за създаване на съсобствени УПИ. Настоящият казус не касае тези хипотези.

          На основание гореизложеното, настоящият състав намира, че регулацията, касаеща спорните имоти, не е била приложена, поради което вещнотранслативният й ефект по отношение на придаваемото между двата имоти място в размер на 20 кв.м., е отпаднал с обратна сила и процесната реална част от поземлен имот е останала в патримониума на праводателя на ищците и съответно е преминала при сделката за покупко-продажба към  самите ищци.

           Съдът приема, че процесните 20 кв.м. са собственост на ищците и доколкото са налице данни по делото, че към настоящият момент се владеят от ответниците, то предявеният иск по чл.108 от ЗС е основателен и доказан.  Като е стигнал до същия правен извод ТРС е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

           На въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 100 лева.

           Тъй като цената на иска е под 5000 лв., настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.

           Водим от горното и на основание  чл.271 от ГПК, съдът

 

                                  Р                Е               Ш            И              :

 

           ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 57 от 08.02.2013 г., постановено по гр.дело № 1473 по описа за 2012 година на ТРС, като правилно и законосъобразно.

           Осъжда Ф.Е.М. – ЕГН ********** и В.И.М., двамата с постоянен адрес ***, да заплатят на И.Ш.И. с ЕГН ********** и Н.Х.И. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, направените по делото разноски в размер на 100 /сто/ лева.

           Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.

                                                                        .